bizzio - раждането

Един дълъг, дълъг фото-разказ за партньорство, за приятелство и за това как идеите стават реалност…

Все пак, разказът по-долу не е само за появяването на един нов софтуер. Тези, които могат да четат между редовете ще станат свидетели на няколко преплетени истории как идеите и мечтите стават реалност, как партньорство, приятелство и доверие са в основата на успешни бизнес модели. По-долу ще можете да видите как една малка “западна“ семейна фирма израства до най-големия европейски производител на булчински рокли. Смеем да мислим, че ние също сме изиграли нашата роля за това. Като присъствайки през почти целия път на развитие на тази фирма, при всеки един етап от нейното израстване сме предоставяли това, което можем да правим най-добре – да създаваме софтуер, който работи, помага и решава проблеми.

Приятно разглеждане...



1999 г. И така нашата история започва през далечната 1999 г. Аз и съдружникът ми Пламен вече имахме фирма на около 2 години, имахме продукт, ранен вариант на MonеyWorks (тогава се казваше Декарт Склад), и може би около 10-20 клиента за него. По-това време наши приятели ни се обадиха и ни предложиха за ни свържат с белгийска фирма за производство на булчински рокли и детски дрешки, които имали нужда от софтуер като нашия. Започна дълга процедура по издаване на Шенгенски визи за нас, минаване през десетки проверки и попълване на безкрайни формуляри, но в крайна сметка след много перипетии и бюрократични спънки вече летяхме на самолета за Брюксел. Както за мен, така и за колегата Пламен, това беше първият ни досег със западна държава. Няма как да опиша шока от едно такова съприкосновение. Със сигурност повечето от вас в една или друга степен са го изпитвали същото това чувство и знаят за какво става дума. Както и да е, първата ни среща с мистър Вернер Де Влигер, собственик и управител на фирма Marylise, специализирана в производството на булчински рокли и детски дрешки се състоя в една от тези високи сгради зад мене. Там на един по по-високите етажи им беше както офиса, така и нещо като малка поточна линия за шиене. Вернер сподели, че наскоро е наследил тази фирма от баща си и че една от идеите му е да я модернизира. Към момента имали някаква DOS-овска програма, но тя не им вършела работа и основно си контролирали производството с някаква система от перфокарти. Смешна случка от този първи разговор беше, че когато го попитахме къде е сървъра му (за да видим каква база данни използват) той нямаше представа къде се намира тази машина. Най-накрая я намерихме в един прашен шкаф затрупана под разни платове. В края на нашата среща, вече беше взето решение ние да разработим за него софтуер, вариант на нашия български. Така стартира една дълга поредица от наши пътувания до Белгия, преди това придружени от дълги и досадни вадения на визи и следене и планиране на всеки ден наш престой там, защото, като граждани на бившия соц.блок, по това време имахме право да пребиваваме най-много 3 месеца сумарно в рамките на календарна година зад желязната завеса. Работейки в такива условия и Вернер, доверявайки ни се и понасяйки всички тези неудобства, ние успяхме да създадем софтуера от който той имаше нужда. В последствие същият този софтуер служи безотказно 12 години и изигра значителна роля в израстването на фирма Marylise.


2006 г. Пренасяме се доста години напред във времето. Няма как да се опишат всички ситуации, препятствия и приключения, през които бяхме преминали с колегата Пламен през всичките си десетки пътувания до Белгия. Добре, че по това време още не бяха измислени цифровите фотоапарата иначе този и без това дълъг фото-разказ щеше да стане фото-роман. Пренасяйки се в 2006 г., Вернер вече беше преместил производството си от неудобния за него Брюксел в много по спокойният и артистичен Антверпен. Офиса, от който виждате една малка част вече беше претърпял няколко разширения и подобрения. Фирмата също беше претърпяла няколко структурни промени – производството на булчински рокли беше нараснало няколко пъти и това правеше неговото производство много по-рентабилно в Китай. Донякъде и по мой съвет производството на детски дрешки беше преустановено, като много различно и разфокусирващо от другото производство. Към този период вече имахме нов съдружник в нашата фирма – малкия Пламен (или Племон за да го отличаваме от другия). Докато големия Пламен движеше софийските дела на нашата фирма, ние с Племон доста често летяхме до Брюксел и Антверпен за да доработваме тукашния ни софтуер.



Ето два изгледа от програмата такава каквато изглеждаше тогава.


Шоурумът, където обикновено става представянето на нови модели рокли.



Важна роля в бизнес модела на Вернер играеха неговите агенти от повечето европейски страни, чиято задача беше намирането на нови магазини-клиенти, които да поръчват рокли от Marylise. Тези срещи винаги са били много весели и забавни. Интересното беше, че всеки представител носеше най-характерните черти на своята страна. Голям смях падаше покрай италианеца и португалеца, особено когато започваха спорове за футбол.



Антверпен е невероятна сплав от история, архитектура, култура и бизнес. Антверпен е световен център на диамантната промишленост. Тук е и най-голямото общество на традиционно живеещи евреи и техните странни черни дрехи, смешни шапки и коси на масурчета. Градът и неговите околности са най-голямото европейско пристанище за кораби от цял свят. Случвало ми се е, разхождайки се в околностите му, да карам повече от 30 км. покрай буквално планини от корабни контейнери пристигнали или готови да заминат незнайно от къде и за къде.



Тук е единствената асиметрична катедрала в Европа. Строена повече от 500 години, при пожар изгарят архитектурните планове и изчисления за нейното постояване и става невъзможно довършването на втората и кула. Всеки път, разхождайки се покрай нея, не пропускаме да се шегуваме, че така става, когато не се правят архиви на поне още един диск.



Друга голяма забележителност на Антверпен са неговите кръчми и тяхната невероятната белгийска бира. Няма нищо по-хубаво да завършиш един тежък, но ползотворен ден с 1,2,3… халби бира.



Това е едно от любимите ни заведения. Намиращо се в тунел, навремето използван при нужда за бягство от катедралата, заведението е осветено само от свещи и атмосферата му е неповторима. Никога не съм успявал да пребродя лабиринта му от тунели и разклонения, не съм сигурен, че и самите келнери ги знаят всичките. Ако се напиеш и тръгнеш в грешната посока… Тук правят най-добрата лазаня, която някога съм ял.



Като казах ял, през този период Вернер запазваше за нас една квартира, относително близко до неговия офис. Квартирата и сутрешните ни закуски изглеждаха по този начин.



От снимките по нататък, можете да останете с впечатление, че командировките ни до Белгия са били предимно разходки, кръчми и пиене на бира. Истината е, че, обикновено закусвайки сутрин и отивайки на работа към 9:00, изкарвахме целия ден зад компютрите, като време за обяд обикновено не оставаше и приключвахме не по-рано от 22:00, 23:00, 00:00 часа. Тогава и идваше моето най-любимо време от денонощието - разходката по кея от офиса до някоя кръчма в центъра. Покрай Антверпен минава река Схелде (Schelde) и е не по-малка от Дунава. Като северна страна тук залезите продължаваха много дълго и до късно небето е обагрено във всевъзможни цветове.



Обикновено разходката ни завършваше на другия край на около 2 километровия живописен кей.



Минавахме около замъка, в който според местните истории тук е живеел великан, който е изисквал от всеки преминаващ по реката да му заплаща, а ако човека е нямал достатъчно пари му отсичал ръката. Това се случвало докато не се появил герой, който дръзнал да излезе срещу тиранина и макар и много по-малък, но смел и ловък, да отсече неговата ръка и да я хвърли по него, прогонвайки го по този начин. От тук идва и името на Антверпен, което в превод означава Хвърлящият ръка. От снимките могат да се видят статуите на великана и храбрия герой. Фонтанът в центъра на града също е с мотиви от легендата и хвърлянето на великанската ръка.



От замъка вече се вижда катедралата, а това означава, че нашите любими кръчми са наблизо също.



Градът, даже и след полунощ, е облян от светлини и хора по улиците.



Ходейки доброволно на работа и през почивните дни, все пак гледахме да откраднем по някой следобед и да се разходим до някой от по-интересните белгийски градове. Брюж е един от най-живописните. Заради множеството канали от които е прорязан тук го наричат северната Венеция.



Друга голяма забележителност на Антверпен е зоологическата градина. Белгийци и германци и до сега спорят коя е най-голямата Zoo в Европа – антверпенската или берлинската. Това, което ме изуми най-много тук бяха градинските охлюви, големи колкото автомобилна гума.



Друго вълшебно място в околностите на Брюксел е Кралската Ботаническа Градина. Един цял ден не е достатъчен за разглеждане на огромния парк и безкрайния брой различни растителни видове.



Друго вълшебно място в околностите на Брюксел е Кралската Ботаническа Градина. Един цял ден не е достатъчен за разглеждане на огромния парк и безкрайния брой различни растителни видове.



Позната сграда, може би най-важната за Европа.



Гроте Маркт – невероятният централен площад на Брюксел. 300 годишните сгради изглеждат като направени от брюкселска дантела.



На самия площад е още една туристическа атракция - статуята на Богородица, градските легенди уверяват, че ако я докоснете и си пожелаете нещо, то със сигурност ще се изпълни.



На около 300 м. встрани от центъра и символа на Брюксел - бронзовата статуя на Манекен Пис (Пикаещото момченце) - символ на непокорния дух на Брюксел. За нейното създаване има много легенди, като една от най-популярните разказва, че през XIV в. Брюксел е бил под обсада, но се е защитавал добре. Тогава атакуващите войски решили да сложат експлозив под стените. Едно момченце се случило да ги шпионира. То уринирало върху фитила и така спасило града;



2008 г. Поредна наша командировка и поредно преструктуриране на офиса. Творческият хаос цари навсякъде.



Вечерно време, останали сами в пустия офис, се плашехме като се правехме на призраци.



През това ни пребиваване реализирахме и внедрихме друг ключов елемент, изиграл важна роля в израстването на Marylise – web модул за поръчки на рокли и съответно следене статуса им на изпълнение. Отново го разработихме като вариант на MoneyWorks за Web. Получи се една от най-елегантните програми, които някога сме разработвали. Прост и разбираем интерфейс с точно премерена функционалност достатъчна на няколко хиляди магазина да правят директни поръчки за рокли, няколко десетки агенти да следят статуса на изпълнение на поръчките, както и китайските производители да приемат и отразяват производствените процеси. На снимката е запечатан момента на пристигане на първите поръчки през web модула от магазини и автоматичното им импортиране в основната система.



Ето и няколко екрана от web модула. От Login екрана ще видите 4 групи потребители които могат да влизат в системата и да работят интегрирано – магазини, агенти, производители и служители на Marylise.



През този период бяхме настанени в много модерен апартамент в центъра на Антверпен със страхотна гледка към една от катедралите.



Антверпен през вечерите, когато се случваше да е мъглив или дъждовен.



Всяка неделя, на един от централните площади на града, се организира пазар за цветя. Красотата просто залива стария център.



По улиците могат да се видят и такива атракции. Забележете кои се возят в такива автомобили :-))



Тук сме заедно с Даниела Гочева – страхотна българска журналистка, живееща и работеща в Холандия. Много приятно занимание – бистрене на политиката на по чаша бира в единствения български ресторант в Антверпен.



Нова разходка до Брюксел, нова дегустация на местни бири…



2009 г. Още една командировка и още едно обновяване и разширяване на офиса. Нещата на Marylise вървят от добре по-добре. Web модула за поръчки на рокли се оказва страхотна инвестиция, позволяваща и на най-отдалечените магазинчета за булчински рокли да могат да поръчват по бърз и удобен начин.



Вернер е и с нова къща в много скъп квартал. Ние сме едни от първите поканени да я разгледаме. Вече имам ясна представа какъв дом бих искал да имам един ден като стана най-големият производител на софтуер в Европа – ха, ха!



Някъде през тези период на възход Вернер успя да закупи един от най-големите си конкуренти – Rembo Styling. Фирмата беше със седалище в Генк, градче на другия край на Белгия, на няколко километра от Холандия. Според нашето мнение на неспециалисти моделите рокли на Rembo бяха по-добри от тези на Marylise, манекенките рекламиращи роклите също :-)) . Като фирма вече под шапката на Marylise, Rembo трябваше да премине на нашия софтуер. Вернер ни предостави за ползване едно спортно Мини и ние заминахме за Генк със задачата фирмата да премине към новият софтуер. Като фирма все пак оставаща като самостоятелна финансова единица, тук не можехме просто да ги присъединим към вече съществуващата база данни на Marylise, затова се наложи и за тях да разработим малко променен вариант на десктоп и web версията. За наша голяма радост за около 2 седмици успяхме да допишем нашият софтуер, да го внедрим, да обучим момичетата и всичко да заработи като добре смазана машина. В това отношение много помогна факта, че до момента в Rembo бяха използвали огромен, сложен, стар, бавен и напълно неподходящ за тях софтуер. Първоначално момичетата не можеха да повярват колко по-лесно, просто и елегантно могат да стават нещата. Web версията и тук изигра ключова роля за съкращаване цикъла от поръчката до изпълнението на една рокля, както и достигането до по-широк кръг магазини.



Rembo беше изцяло женска фирма с работещи в нея повече от 30 момичета, факт който ни караше да се чувстваме някак си точно на мястото си :-)) .



В Генк бяхме настанени в разкошен хотел на брега на живописно езеро.



Сутрин закуските ми минаваха гледайки как местни рибари упражняваха хобито си. Хайде после ходи на работа и изкарай следващите 15 часа там :-(( .



През кратките моменти на отдих, разходките покрай езерото ни беше любимо занимание.



За разлика от Антверпен, вечерите в Генк бяха тихи и спокойни. Все пак като малка компенсация любимо място за вечеряне ни стана един ирландски пъб, където винаги беше шумно и весело.



През един от почивните дни отскочихме на около 20 км. от нас до холандският град Маастрихт. Маастрихт е един от двата най-стари града в Холандия, административен, културен и търговски център на провинция Лимбург, разположен е около река Маас. Няма как да бъде описана изтънчената му културна атмосфера, която лъхаше навсякъде по улиците му.



В една от катедралите му имахме щастието да попаднем на изложба на Шагал – невероятна смес между архитектура и живопис…



Изкачването до върха на най-високата централна катедрала е много труда и дори малко опасна задача, но гледката накрая възнаграждава всичките положени усилия.



Още музеи и крипти със златни съкровища допълват впечатленията ни от този град.



Типичен холандски “паркинг“.



Пак някъде през този период успяхме да разгледаме още една перла от белгийската корона – град Гент (да не се бърка с Генк). Основна негова забележителност са неговите три огромни катедрали разположени на централният площад и подредени в една линия.



В Гент прекарахме почти цялото си време в замъка-крепост извисяващ се заплашително над града. През средновековието служел за отбрана на изключително богатият Гент, сега е туристическа атракция, която задължително трябва да бъде посетена.



В навечерието на Коледа (2009 срещу 2010) Marylise гостува на Rembo, като хората от двете фирми за първи път се срещнаха един с друг. Общото празнуване на Коледа се превърна в купон, който доказа, че и леко консервативните белгийци могат да се забавляват подобаващо. Атмосферата, настроението и желанието на двете фирми да работят заедно допринесоха за ставането на купон, който ме накара да ревизирам моите студентски купони като скромни вечеринки на богословския факултет.



Имаше и задължителни подаръци за всички – червени ръкавици за дамите и черни папийонки за господата.



Трябва да отбележа, че за леко пийналите и развеселени белгийки, ние странните и брадати балкански субекти бяхме доста заинтригуващи…



Купонът продължи с мини концерт на известна белгийска рок група, както и с множество игри, песни и вицове на фламандски, от които ние хващахме само по някоя интернационална дума рода на six, fcuk и tennis. Една от игрите беше топ специалистки от едната и от другата фирма със завързани очи да познаят определени модели рокли от собственото си производство. Колежката от Rembo спечели.



Някъде по време на този коледен водовъртеж, Вернер сподели с нас, че скоро двете фирми ще заработят под един покрив в общ нов офис точно посредата на двата града Антверпен и Генк. За целта, ние за пореден път трябваше да измислим как да препроектираме нашия софтуер така, че две отделни фирми да рабоят с обща база данни, като обектите в базата да са едновреммено и общи и отделни. Задачата се усложняваще още повече и от изискването новопридобитият център за дистрибуция и логостка в Португалия също да работи отдалечено със системата, няколко доставчика на платове от Индия и Филипини също и разбира се накъде и без братята китайци отговарящи за производството на роклите. Всичко това и още няколко десетина други изисквания правеха задачата невъзможна за реализиране… Тук и точно в този момент на леко замаяна глава изрекох думите, които предопределиха съдбата на мен и моята фирмата за следващите 2 години, а вероятно и за следващите 20. Тези думи бяха – Вернер, ти имаш нужда от нова система и ти току що описа основните й характеристики! 10 минути по-късно, идеята вече беше изкристализирала, а всички необходими съставки за забъркванто на една вълшебната отвара бяха налице:

 • Новата система трябва да е базирана изцяло на технологиите на Microsoft;

 • Microsoft .NET + C# - технология и език за разработка;

 • Microsoft SQL Server 2008 – може би най-продуктивната база данни за Windows-ски компютри;

 • Microsoft Silverlight – технология позволяваща изграждането на изключително богати потребителки интерфейси работещи както в браузер през интернет така и като и в локален режим като desktop апликации;

 • Базирана изцяло на web сървиси с цел лесна интеграция с други софтуерни системи или изграждане на други интерфейси към системата, примерно за телефони;

 • и нещо, което само голям европейски бизнесмен може да поиска – инвестицията му да е за софтуер не само за него, а да е с широко приложение и за други клиенти, желанието на Вернер беше новият софтуер да е жива система, която да се развива многостранно, а не само за един клиент.

Договорихме се да сформираме екип, който да започне проектирането на новата система и точно след един месец да се върнем в Белгия с прототип на системата представящ основните й характеристики. От това как този прототип ще бъде приет ще се вземе крайното решение за финансирането на проекта. Така през тази предколедна вечер беше поставено началото…



2010 г. Точно месец по-късно аз, Племон, Вальо и Митко или казано по друг начин стартовият екип на Bizzo беше за първо показване на прототипа в Антверпен. За име на новата система беше избрано Bizzio – кратко, уникално и съдържащо в себе си съкращението за бизнес biz, както и един от основните и без аналог в други системи модули - Busy Manager-а, организиращ и раздаващ текущи задачи към всички служители на фирмата.



Успешна презентация на проекта, вземане на решение за неговото финансиране и поливане на отличните резултати. За мен това беше, не, това е проекта на живота ми, който винаги съм мечтал някой да поиска от мене.



Новият офис на Marylise – невероятна стъклена сграда някъде по средата между Антверпен и Генк. Мрежите, които се виждат в горната част на сградата за от 2 тенис корта, разположени на покрива.



Нашият работен „кабинет“.



Първи съвещания с администраторите на Marylise, за изграждането на мрежовата инфраструктура и необходимите сървъри.



Още разходки и из други части на новата сграда.



Първи тестове за съвместимост на ранните етапи на Bizzio по компютрите на Marylise.



Посещение на ежегодния Луна парк в Антверпен. Посещение силно казано защото се намира на 100 м. от стария офис на Marylise, където все още ни се налагаше да ходим от време на време.



Посещение на парка-имение Middelheim в Антверпен. Първоначално частно имение на запален колекционер на скулптури, сега обществен парк с безкраен брой алеи и скулптури измежду тях.



Инсталация, караща дърветата да се поклащат в странен танц.



Вече доста изморени и гладни от дългата разходка.



Няколкодневно посещение и в Генк и запознаване с дейността на хората от все още работещият там офис на Rembo Styling.



Нощна разходка около езерото, на чийто бряг е нашият хотел в Генк.



2011 г. Поредно посещение в Беглия.

Bizzio проекта напредва и този път сме с нов колега – Жоро – отговарящ за описите, справките, диаграмите и всички печатни документи в системата.



Разгорещени дебати по различни аспекти от то. На срещата присъства и Jorge от Португалия отговарящ за връзката с информационните системи на китайските производители и логистиката на готовата продукция в дистрибуторския център в Лисабон.



Още разходки и още съвещания.



Най-обичам съботите и неделите, когато цялата сграда е наша.



Кучето на шефа позира. На снимките по-долу забележете, че същият този шал е вече около врата на Вернер.



Първо показване на Bizzio пред по-широк кръг служители на фирмата.



Няколко експеримента как служители виждащи за първи път системата могат да се ориентират в нея и да свършат различни поставени задачи. Странно защо всеки път тези експерименти се правеха с най-младите и привлекателни колежки? :-))



И „Старият“ показва това-онова от новата система.



ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ!!!
Новият офис на Marylise се намираше по средата между Антверпен и Генк в т.н. кънтри сайд на Белгия. Иначе потънал в зеленина, паркове и имения през деня района предоставяше безкрайни варианти за спорт, разходки и отдих, но с един огромен проблем – всички кръчми затваряха най-късно в 22:00 часа и набавянето на храна, а да не говорим и за бира след този час ставаше невъзможно. От друга страна спазвайки логото на Bizzio (единствен светещ прозорец в тъмна офис сграда) ние ежедневно работехме до 0:00, 1:00 или 2:00 часа. В туристически градове като Антверпен и Генк намирането на работещи кръчми или ирландски пъбове, пълни с развеселени компании никога не е било проблем. Да, ама в спокойната селска част на Белгия, нещата не седяха по този начин. Както и да е, след няколко гладувания намерихме няколко италияно-турско-български кръчми, които си работеха по всяко време и винаги бяха радостни да ни видят, да поговорят на италияно-турско-български с нас и да ни приготвят каквато искаме интернационална кухня. За изпитите бири и за допълнителните наздравици, почерпки и последно за из път за сметка на заведението разумно ще замълча…



Близко да квартирата ни се намираше „еди кое си“ абатство. Абатствата са нещо като нашите манастири и са отворени за посетители. Както и на всички места по света тази църковни обители са много богати и са построени на най-красивите места. Нашето не правеше изключение, даже се водело за едно от най-големите в Европа. Това, което е интересно за тукашните абатства е, че били най-добрите производители на бира в света. За съжаление религията не им позволявала да печелят от това, затова количествата, които произвеждали били основно за вътрешно ползване и много малко за продан. Износ извън страната бил невъзможен поради и без това голямото вътрешно търсене. Единственият начин човек да опита от такава бира е през почивните дни да се нареди на дълга опашка заедно други чакащи и да си купи до 12 бутилки. Ако има късмет и в някои от месните кръчми също може да попадне на такава. Както казах ние бяхме много близо да това абатство и нашата италиано-турско-българска кръчма изглежда имаше някакви по-близки връзки с абатство защото почти всяка вечер можехме да се наслаждаваме на божествения еликсир произвеждан от тукашните монаси.



Злите езици говореха, че в тукашното абатство се укривал кардинала уличен в педофилия и виновен за последвалия огромен скандал разтърсил Ватикана.



И още от абатството...



Поредна късна нощ в пустия офис…



Неочаквана разходка до Антверпен. Поради стекли се обстоятелства се наложи ние да посрещнем Jorge от Португалия. Естествено, не изпуснахме възможността да се поразходим по Антверпенските улици и да се почерпим в тукашните до късно работещи кръчми.



Старите и новите сървъри.



Отново обиколки по всички работни места на фирмата, тук-там инсталиране на Silverlight и проверки, че всичко работи нормално.



Поредната неделна разходка, този път до съседното китно градче Лир.



Лир е известен и с една от най-често сниманите по филми часовникова кула.



Според нас би трябвало да е известен и със страхотните си ябълкови пайове.



И тук не може да се мине без безкрайните канали.



В Marylise тече трескава подготовка за новия сезон и новите колекции. Представители на фирмата от всички европейски държави са вече тук и обсъждат важните аспекти на новите колекции. През следващите 4 седмици през офиса на фирмата ще минат няколко хиляди клиенти-магазини на Marylise и Rembo за да бъдат запознати с последните тенденции в булчинската мода.



Качвам и няколко снимки за съжаление правени не от мене, от професионалната фото-сесия на Marylise и Rembo. Първата е на Marylise и е правена в Камбоджа, а втората на Rembo във френския прованс.



Последни донастройки на Bizzio. В същите пози можете да ни заварите и в 9:00 часа сутринта и в 1:00 пак сутринта. Към екипа ни вече е и Ники – страхотен младеж отговарящ за обучението и психологията на внедряването на нов продукт, както и разработващ някои важни модули свързани с управлението на складовете. Фанатично влюбен в Apple и Mac компютрите и носещ отговорността Bizzio да работи безпроблемно и върху тази платформа.



Стана леко манипулирана традиция ние да посрещаме Jorge от Португалия в Антверпен. Отново аз, Племон, Ники и Jorge на разходка и дегустация по винаги отворените Антверпенски бирарии.



Отново нощни разходки из отдавна спящата провинция. Сградата с фонтанчето е кметството на Westerlo – селце не по-голямо примерно от Горубляне. Самата сграда се намира в парк, а парка в нещо като голямо имение, но вратите на имението са отворени и през нощта, всичко е обляно в светлина, а фонтана си работи и в 2 часа през нощта. Белгийска им работа…



Паметна дата - на 09-06-2011 в Marylise и Rembo бяха изключени техните стари системи и преминаха на Bizzio. Няма как да опиша гордостта и удовлетворението, които аз и моите колеги изпитвахме…



Помня само, че същата вечер по някакъв начин се отзовахме на някакви канали на някакви мостове, а вечерта беше теменужено-прекрасна…



Bizzio – профил Marylise.